Ръководство за оценка на устойчивостта на търговски продукт

Етикетите тип I се уреждат от стандарт ISO 14024:2018 Екоетикети и екодекларации. Екоетикетиране вид І. Принципи и процедури. Тези етикети съобщават, че даден продукт или услуга отговаря на или надхвърля специфични и количествени екологични критерии, определени от независими организации на трети страни. Като такива, етикетите от тип I изискват проверка от трета страна, което ги прави надеждни и полезни средства за „намаляване“ на дългия ви списък с потенциални продукти или услуги. Постигането на тези етикети обаче може да бъде нерентабилно за доставчиците, особено ако те имат много продукти от различни категории. Това обяснява защо малко продукти имат такива. Някои примери за етикети тип I са показани на фигура 2.

В случая на Energy Star, етикетът удостоверява ефикасностат на различни категории продукти. Ако например някой се стреми към ефикасно непрекъсваемо електрозахранване (UPS), той може да използва търсачката за продукти Energy Star, за да потърси най-ефикасния UPS в рамките на дадена топология. Докато етикетите от тип I предоставят удобни и адекватни средства за сравняване на определени параметри на продукта, като например ефикасност, те не се основават на оценка на жизнения цикъл (LCA).

Фигура 2 – Примери за етикети тип I

Етикетите от тип II се уреждат от ISO стандарт ISO 14021:2016 Етикети и декларации, свързани с околната среда. Заявления по отношение на околната среда, направени на собствена отговорност (етикетиране по отношение на околната среда, тип II). Подобно на етикетите за тип I, те съобщават, че даден продукт или услуга отговаря или надхвърля специфични и количествени екологични критерии. Въпреки това, както подсказва заглавието, тези етикети са заявени на собствена отговорност, което означава, че даден производител на продукта може да приложи всякакви твърдения, които желае, без проверка от трета страна. За съжаление, по-малко надеждни производители се възползват от това и посочват неверни твърдения върху етикетите от тип II. Следователно надлежната проверка е задължителна, ако искате да използвате етикетите от тип II в оценката си. Важно е производителят да предостави необходимата документация за програмата си за етикетиране заедно с данните. Съгласно ISO 14021 „Методиката за оценка, използвана от тези, които предоставят екологични заявления, трябва да бъде ясна, прозрачна, научно обоснована и документирана“. Освен това производителят следва да разполага с данните в подкрепа на твърдението. Етикетът не следва да намеква, че продуктът е сертифициран или валидиран по друг начин от трета страна.Пример за етикет тип II е показан на фигура 3.

Фигура 3 - Пример за етикет тип ІІ

Етикетите тип III се уреждат от стандарт ISO 14024:2018 Етикети и декларации по отношение на околната среда. Принципи и процедури (Декларации по отношение на околната среда тип ІІІ). Просто казано, декларацията за екологосъобразност на продукта (EPD) е документ, който обобщава данните за екологичния жизнен цикъл на даден продукт или услуга и обикновено е валидна за период от 5 години. EPD помагат на специалистите да вземат решения за продуктите, базирани на екологичната устойчивост на продукта. Това е подобно на етикета с хранителна стойност, който виждате върху хранителните продукти, за да ни помага да решим коя храна да закупим. Основната причина, поради която етикетите на храните помагат на купувачите да сравняват подобни храни, е, защото етикетите (в съответните страни) са стандартизирани. По същия начин, EPD помагат на спецификаторите по-лесно да сравняват продукти от една и съща категория, като например прекъсвач. Стандартът ISO 14025 „установява принципите и уточнява процедурите за разработване на програми за декларация по отношение на околната среда тип III и декларации по отношение на околната среда тип III".

EPD трябва да се основават на данни за оценка на жизнения цикъл или данни от инвентарен анализ на жизнения цикъл, които се уреждат от стандарта ISO 14040. Трябва да се отбележи, че ISO 14040 е общ и се прилага за всички видове продукти и услуги и поради това не е много полезен за специфична продуктова категория. Програмните оператори помагат за запълването на тази празнина, като администрират програми в съответствие с ISO 14025, така че EPD да отчитат същия вид информация.

В съответствие с ISO 14020 програмният оператор може да бъде „дружество или група дружества, промишлен сектор или търговска асоциация, публични органи или агенции, независим научен орган или друга организация“. Програмният оператор разработва, одобрява и публикува правила за продуктовите категории (PCR) и специфични правила за продуктите (PSR) (вж. бележка 5 в края). PCR са „набор от специфични правила, изисквания и насоки за разработване на декларации по отношение на околната среда от тип III за една или повече категории продукти“ (вж. бележка 6 в края). Например, PCR, свързано с този доклад, обхваща електрически, електронни продукти и продукти HVAC-R и определя как производителите трябва да извършват LCA. Тези PSR дефинират правилата за специфични продукти в тази категория, като прекъсвач, климатик, UPS и др. Програмните оператори управляват също регистрацията и публикуването на EPD и се опитват да гарантират, че производителите не получават несправедливо предимство, като нарушават правилата при създаването на EPD. Обсъждаме някои от тези капани в раздела „Насоки за точни сравнения на продуктите“.

Таблица А.1 на ISO 14040 предоставя обобщение на стъпките и органите, участващи в разработването и експлоатацията на програма за декларации по отношение на околната среда. Фигура 4 илюстрира това и показва, че заинтересованите страни са част от процеса. В стандарта се посочва, че „заинтересованите страни могат да включват доставчици на материали, производители, търговски асоциации, купувачи, потребители, ползватели, неправителствени организации (НПО), публични агенции и когато е приложимо, независими страни и органи за сертифициране“.

Ние предоставяме EPD, наречени продуктови екологични профили (PEP). PEP е термин, използван от програмния оператор, P.E.P.Association, който управлява Програма за декларация по отношение на околната среда на PEP. Този програмен оператор поддържа PCR за ЕЕО и ОВК. Имайте предвид, че производителите на продукти обикновено разработват своите EPD по правилата на програмния оператор, но те трябва да бъдат проверявани независимо от вътрешни (вж. бележка 7 в края) или от външни експерти, както е посочено в документацията за EPD. Въпреки че EPD улесняват количественото определяне на екологичната устойчивост на различните продукти, те също така предоставят информация, която компаниите трябва да вземат предвид за своите емисии от обхват 1, 2 и 3, за да покажат напредъка си спрямо корпоративните си екологични цели. Фигура 5 дава пример за PEP за прекъсвач с откриване на дъгова повреда.

В обобщение, етикетите от тип III, т.е. EPD, са ключов инструмент за количествена оценка на въздействието на продукта върху околната среда. Тези документи се основават на ISO стандарти и са валидирани. Производителите следва да предоставят свободно своите EPD. Етикетите от тип I са проверени от трети страни и са полезни за специфични мерки за производителност, като енергийна ефективност. И накрая, етикетите от тип II може да бъдат полезни, ако производителят предостави основната документация, която осигурява тяхната достоверност.

Това е продуктът, на чиято база е моделирана информацията за екологична устойчивост и който формира основата за вашето сравнение. Може да е включено и описание на продукта. Правилата за EPD позволяват този референтен продукт да представлява всички модели в продуктова гама. По-късно ще обсъдим как можете да използвате данните на референтния продукт, за да оцените данните на вашия целеви модел.

Това посочва функцията на представителния продукт. Например „да се намали напрежението на разпределителната линия от 75kVA до нива на напрежение, използвани от крайния клиент при изискванията за енергийна ефективност, определени от DOE (Министерство на енергетиката) в продължение на 20 години“. Понякога функционалната единица се посочва за единица енергия, за единица тегло и т.н. Имайте предвид, че за да сравните два PEP, функционалната единица и методологията за оценка трябва да са еднакви. За повече информация вж. раздела „Указания за точни сравнения на продуктите“.

Това посочва теглото на референтния продукт, както и процентна разбивка на неговите материали, включително опаковката. Общото тегло се използва за пропорционално мащабиране на данните за околната среда за различен модел.

Това предоставя информация за производството, разпространението, монтажа, употребата и края на жизнения цикъл на референтния продукт, като се отнася до анализа на жизнения цикъл. Това са някои от допусканията, които са били използвани в LCA.

Този раздел се отваря с още предположения за LCA. Фигура 6 показва пример за тези предположения в таблица с въздействието върху околната среда за електрически шинопровод. Последният ред в таблицата е особено важен, тъй като предава фактора на емисиите (вж. бележка 8 в края), използван в LCA. Обсъждаме това важно предположение в следващия раздел.

Таблицата е последвана от списък на „показатели за въздействие“ за референтния продукт, които измерват въздействието на даден продукт върху околната среда. Тези стойности обикновено са изброени в експоненциален запис (напр. 2,52E+02). Един ключов показател за въздействие върху околната среда е:

• „Принос за глобалното затопляне“ или „глобално затопляне“, обикновено в единици на kg CO2e („е“ означава еквивалент). Това е показателят, което повечето хора наричат „въглероден отпечатък“ на продукта.

Този и други показатели за въздействие се дават за всеки от петте етапа на LCA, определени в PCR като:

• Производство – „от добива на природни ресурси до производството на продукти и опаковки и тяхната доставка до последната логистична платформа на производителя“;
• Дистрибуция – „транспортиране от логистичната платформа на последния производител до пристигането на продукта на мястото на употреба“;
• Монтаж – „монтаж на продукта на мястото на употреба“;
• Употреба – „употреба на продукта и поддръжка, необходима за осигуряване на възможността за употреба“;
• Извеждане от експлоатация – „отстраняване, демонтиране и транспортиране на излезлия от експлоатация продукт до център за обработка или депо за отпадъци и обработка след изтичане на жизнения цикъл“.

Последният раздел от PEP е представен като таблица, която включва:

• датата на издаване на PEP;
• срок на валидност;
• PSR и версията, на която се основава PEP;
• независима проверка на декларацията и данните; „Х“ посочва дали PEP се основава на вътрешна или външна проверка.

Данните на PEP не са точни. Следователно, ако стойностите на даден показател са в рамките на 10%, двата продукта следва да се считат за равни по този показател. Това се дължи на допустимото отклонение от +/- 5% на грешката, което стандартите позволяват за отчетените стойности на производителя. Например, ако въглеродният отпечатък на продукта „А“ е 100 kg, а продуктът „В“ е 105 kg, те трябва да се считат за равни, защото техните диапазони „+“ и „-“ се припокриват.

PEP документите съдържат много данни, някои от които са комплексни. Следователно документите на PEP следва да предоставят връзка към разяснения на термините, използвани в тях. Това е дори по-важно при сравняването на продукти от различни производители, защото определенията потвърждават, че сравнявате един и същ тип данни.

Сравняването на общия отпечатък не гарантира, че сравнявате сходни стойности, освен ако всеки етап на LCA не е оценен по еднакъв начин. Следващата точка демонстрира колко важно е това.

Всички електрически продукти имат електрически загуби, които генерират въглеродни емисии. Мащабът на тези емисии обаче е силно зависим от емисионния коефициент, който е съотношението на емисиите на парникови газове за всеки kWh генерирана електроенергия. LCA приема определен емисионен коефициент за изчисляване на въглеродните емисии, генерирани по време на етапа „употреба“ на продукта.

Ако емисионният коефициент за продуктите, които сравнявате, не е еднакъв, не можете да ги сравните адекватно. Това е особено важно за активни електрически продукти като климатици и UPS устройства, тъй като емисиите по време на етапа на употреба обикновено представляват по-голямата част от общите емисии на LCA. Например е доста възможно PEP от ефикасен UPS (напр. 95%) да покаже три пъти по-високи общи емисии от значително по-неефикасен UPS (напр. 80%). Както е показано в Таблица 1, този пример е изчислен, като се приема общ емисионен коефициент за 27-те европейски държави (0,231 kg CO₂e/kWh) в сравнение с емисионния коефициент за Франция (0.062 kg CO₂e/kWh). Въпреки че това изглежда несправедливо, програмните оператори позволяват на производителите да използват специфични за страната емисионни коефициенти за модели, продавани в тази държава. В някои случаи обаче същите тези модели се продават и в световен мащаб.

Освен това „използваният енергиен модел“ на PEP (последен ред на фигура 6) затруднява определянето на емисионния коефициент, тъй като той обикновено се посочва като код на електроенергийния микс като „<1 kV; EU-27“. Ако не можете да определите емисионния коефициент за всички продукти, най-ефективният начин за оценяване на емисиите на етап употреба на два или повече продукта е да сравните тяхната ефикасност при едно и също натоварване с помощта на калкулатори за ефикасност. Например „Калкулатор за сравнение на ефикасността на монофазен UPS“ предлага ефективен и прост начин за сравняване на ефикасността на две различни UPS устройства. Имайте предвид, че въпреки че този метод няма да отчита емисиите от поддръжката на етапа на употреба, той може да бъде игнориран за определени продукти като UPS устройства, тъй като представлява незначителен процент от общата употреба (<2%).

Накрая, ако калкулаторите за ефикасност не са налични за сравнявания продукт, е добре да помолите производителя да предостави крива на ефикасност за продукта, която ви позволява да сравните ефикасността на всички продукти при еднакъв процент на натоварване.

Основен извод: ако емисионният коефициент не е еднакъв за сравняваните продукти, не можете да ги сравните адекватно.

Профилът на употреба определя процента на натоварване и продължителността на работа на представителния продукт по време на неговия жизнен цикъл (четвърти ред на фигура 6). Например, профилът на употреба може да укаже 25% натоварване за 20% от експлоатационния живот, 50% натоварване за 20%, 75% натоварване за 30% и 100% натоварване за 30%. Профилът на употреба се използва за изчисляване на въглеродните емисии, обсъждани в предходната точка. Ако използваните профили са различни, стойностите не може да бъдат сравнени. Накрая, използваните профили се основават на специфични режими на работа (напр. нормален режим, режим „икономайзер“) и тези режими трябва също да бъдат съгласувани при сравнението на продуктите.

Правилата PEP позволяват референтните продукти да представляват модели в продуктова гама. Прякото сравняване на референтни продукти от два или повече PEP може да означава, че сравнявате въглеродните емисии на продуктите с различни капацитети (напр. прекъсвач 100 A спрямо прекъсвач 600 A) – неадекватно сравнение. Понякога, както при климатичните инсталации, PEP предоставя показатели за въздействието върху околната среда в нормализирани уреди (напр. kg CO2e на kW охлаждане). Ако показателите не са нормализирани, трябва пропорционално да мащабирате екологичния показател на референтния продукт, като използвате неговото тегло (напр. kg производствени емисии на kg тегло на референтния продукт). По същия начин трябва пропорционално да мащабирате данните за използването на референтния продукт, като използвате номиналната му мощност (напр. да използвате емисиите kg на ват от капацитета на референтния продукт). Таблица 2 дава пример за това как да се изчислят производствените емисии за „Модел Б“, моделът, който искате да оцените, като използвате „Модел А“, референтния продукт в PEP.

Трябва да повторите този процес за всеки екологичен индикатор, който искате да оцените. Тези екстраполации попадат в очакваната точност на данните за PEP.

PEP с различни версии PSR и PCR може да въведат вариации, които направят сравнението неадекватно. Проверете таблицата на последната страница, за да удостоверите еднакви версии PSR и PCR.

Не препоръчваме да сравнявате EPD от различни програмни оператори (напр. един от асоциацията на P.E.P. и един от Ecoleaf). Това е наложително основно защото PCR, на които се основават анализите за жизнения цикъл, вероятно са различни. Пролиферацията на програмни оператори (вж. бележка 9 в края), особено в сектора на строителни и монтажни материали, доведе до различни усилия за хармонизиране на PCR. Към момента обаче няма нито една организация, която да гарантира съгласуваност на PCR между програмните оператори.

Четвъртото издание на PCR включва допълнителен етап, наричан модул D – „нетни ползи и натоварвания извън границите на системата“. Този незадължителен етап позволява на производителите да заявят екологичен кредит за „повторно използване, възстановяване и/или рециклиране“. Например, ако 100 % от продукта са били рециклирани, производителят би заявил отрицателна стойност, еквивалентна на производствения отпечатък. Това е валидно само ако производителят има програма за рециклиране, която рециклира 100% от всеки продукт в края на жизнения цикъл с цел употреба като суровини. Програмата за рециклиране трябва да се прилага и по отношение на вашето местоположение. Преди да приемете този кредит на доверие, попитайте производителя за подробна информация относно програмата за рециклиране, като обърнете специално внимание на това как гарантира, че 100% от продуктите ще бъдат върнати и няма да попаднат в депо.

Понякога PEP изключват обичайни компоненти, като по този начин определят очакванията, че един производител има значително по-малък отпечатък от друг. Например, PEP за UPS може да изключва батерии. В повечето случаи PEP за комутационната апаратура или електрическото табло изключват прекъсвачите. За да предотвратите тази грешка, прочетете целия PEP и имайте предвид изключеното.

Това е способността за даден продукт „да съществува дълго време без значително влошаване на качеството или стойността“. По същество, колкото по-дълго даден продукт изпълнява задачата си с минимална поддръжка и деградация, толкова по-устойчив е той (стига да се приеме, че също така е ефикасен и подходящ). Когато удължите необходимостта от замяна на продукта, вие намалявате ресурсите, свързани с неговото производство, дистрибуция и въздействието на изхвърлянето на стария продукт. Модулността може да бъде ефективен подход в проектирането с цел подобряване на устойчивостта по два свързани начина. Първо, когато даден продукт е модулен, можете да поправите неизправния модул, като го смените с нов, а не да заместите целия продукт. Второ, стандартизираните модули позволяват на производителите бързо да подобрят надеждността на модулите в сравнение с еквивалентния немодулен продукт. Това означава, че са необходими по-малко ремонти и следователно по-малко отпадъци се озовават в депата за отпадъци. Примери за модулни продукти е изваждаемо комутационно оборудване и мащабируеми UPS системи (сменяеми захранващи и батерийни модули).

За продукти с компоненти, които са „потребяващи“ (напр. въздушни филтри), дълготрайността предполага също, че производителят ще предлага резервни части и услуги по поддръжка за срока на експлоатация на продукта. С тази информация, вземащите решения могат да бъдат по-уверени при избора на продукти с по-ниски общи разходи за собственост (TCO), особено в случаите, когато първоначалните разходи за един продукт са много по-ниски от тези за друг. Оценката на издръжливостта се основава на стандарти като Европейски стандарт CSN EN 45552 – Общи методи за оценяване на дълготрайността на продукти, свързани с потребление на енергия

Това описва степента, в която даден продукт може да бъде ремонтиран. Подобно на дълготрайността, ремонтът на продукт му позволява да остане в експлоатация по-дълго, като по този начин подобрява устойчивостта си. Възможността за поправка се обхваща от европейския стандарт CSN EN 45554 „Общи методи за оценяване на способността за възстановяване, повторно използване и подобряване на качествата на продукти, свързани с потребление на енергия“. Възможността за поправяне също така посочва лекотата на поправяне на продукта. Например, в случай на комутационна апаратура, възможността за поправка се подобрява значително подобрена с модулни компоненти. Други примери включват използването на софтуер за известяване на потребителя коя подсистема е неизправна, използването на стандартизирани части и крепежни елементи и улесняването на достъпа до най-често заменяемите части.

Това описва възможността за изпращане на излезли от употреба продукти обратно на производителя директно или чрез доставчик на услуги. Целта на връщането е да се извлече максималната стойност от излезлите от употреба продукти, вместо да се хвърлят в депо за отпадъци, което води до по-големи загуби на ресурси. Когато производителите улесняват връщането на даден продукт в края на жизнения цикъл, това значително увеличава участието в програми за ремонт, обновяване, повторно производство, повторна употреба и рециклиране, като така предоставя на производителите повече възможности за удължаване на живота на съществуващите продукти чрез увеличаване на инвентара на резервните части и на обновените устройства. Тези продукти или компоненти, които не могат да бъдат поправени, могат след това да бъдат рециклирани правилно.

За да може даден продукт да претендира за възможност за „връщане“, производителят трябва да одобри продукта за връщане на един или повече от своите доставчици на услуги. Това означава, че производителят е разработил процес за връщане при изтичане на жизнения цикъл между потребителя и доставчиците на услуги или директно към съоръженията на производителя. Това означава също, че персоналът, получаващ продуктите, е обучен за тяхната преработка. Връщането на продукт след изтичане на жизнения цикъл може да предостави на потребителя възможност за надграждане до нови продукти.

Програмата предоставя по-прозрачни данни, обхващащи целия жизнен цикъл на продукта. Тази подробна информация за околната среда на продуктите надхвърля съществуващите регулаторни изисквания в отговор на нарастващите очаквания на клиентите.

Програмата включва пет категории данни, всяка от които съответства на етап от жизнения цикъл на продукта. С над тридесет точки данни с подсказки за инструменти можете лесно да разберете програмата за данни за околната среда и да вземате информирани решения.

Програмата ви дава възможност да вземате решения, основани на факти, като използвате надеждни и подробни данни, свързани с жизнения цикъл. Ще можете да диференцирате собственото си стойностно предложение, като избирате по-устойчиви решения, и да оценявате и докладвате точно собствения си екологичен отпечатък и усилията за намаляване на емисиите на CO2.